Карти

На базата на възможно най-подходящите почвени характеристики и пригодни климатични условия за развитието на пшеницата, са обособени общо 16 пшенични района.

Първи пшеничен район с преобладаване на карбонатните черноземи със средно мощен хумусен хоризонт и съдържание на хумус от 1,8 до 3,0 %.

Климатът е континентален. Затоплянето напролет настъпва бързо и пшеницата изкласява до 20 май. Валежите са 550 мм, неравномерно разпределени. За периода октомври-март сумата им е 230 мм, а за април-юни - около 170 мм. Изпаряването е голямо и водният дефицит е около 110 мм. Поради това, а и поради по-лекия механичен състав на почвите, пшеницата ежегодно страда от засушаване.

За първи агроекологичния район бонитетът (или иначе казано – степента на пригодност) на почвите по отношение изискванията на пшеницата варира от 64 до 72 бала. Това ги причислява към земите с добрипродуктивни възможности за развитие и растеж на пшеницата, и определя естествения агро-потенциал на тези райони, като подходящ за получаване на висок и качествен добив.

Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Благодарение на това и на по-добрите водно-физични свойства на почвата, влагоосигуреността е по-добра. Бонитетът на почвите за втори агроекологичен район варира от 76 до 84 бала, следователно са с добри до много добри продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Трети пшеничен район с преобладаване с излужени тежки черноземи, със средномощен (55-70 см) хумусен хоризонт, с 2,5-3,0 % хумус и слабокисела реакция. Водозадържащата им способност е добра.

Климатът е континентален. Зимата е студена, но снежната покривка е по-трайна. Лятото е горещо, но пролетта не настъпва рано. Пшеницата изкласява в периода от 20 до 31 май. Сумата на валежите е 580-600 мм, от които 260 мм са през есенно-зимния период и 200 през периода април - юни. Напролет почвата е запасена с над 150 мм продуктивна влага. Въпреки по-големите вегетационни валежи влагоосигуреността не винаги е много добра. Водният дефицит за април - юни е около 100 мм.

Бонитетът възлиза на 83 бала, поради което земите са с много добри продуктивни възможности.

Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Четвърти пшеничен район с преобладаване на почви от групата на излужените черноземи със съдържание на хумус 2,5-3,5 %.

Климатът е континентален. Зимата е студена и с нетрайна снежна покривка. Пшеницата изкласява към 20 май. Есенно-зимните валежи са 230 мм, а пролетно-летните - 200 мм. Влагоосигуреността е по-добра. Дефицитът на водния баланс в периода април - юни е около 75 мм. Бонитетът за четвърти район варира от 80 до 82 бала, което причислява земите към бонитетната група с много добри продуктивни възможности.

Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Пети пшеничен район с преобладаващи излужени черноземи, с хумусно съдържание 2,5-3,5 %. Агроекологичният район обхващащ Добруджа, се характеризира с малко по-високи температури през зимата, с по-хладна пролет, настъпваща с известно закъснение.

Пшеницата изкласява в края на май. Сумата на валежите е 470 мм, като намалява към морето. Есенно-зимните валежи са около 220 мм, а вегетационните - 160 мм за западната част и 115 мм за източната. Поради по-прохладната пролет и по-високата относителна влажност на въздуха под влиянието на морето, водният дефицит за периода април - юни е около 50 мм.

Районът е един от най-добре влагоосигурените за пшеницата.

За пети район бонитетът варира от 86 до 90 бала, поради което са с много добри продуктивни възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

В предпланинските части на Западна Стара планина снежната покривка е по-дебела и по-трайна, а годишната сума на валежите е по-висока - 670 мм. През есенно-зимния период падат 250 мм валежи, а през периода април - юни 240 мм. Поради това и поради невисоките температури през сезона на активна вегетация на пшеницата влагоосигуряването през април - юни е много по-добро.

За шести агроекологичен район при тъмносивите горски почви бонитетът варира от 83 до 84 бала. Отнасят се към много добрите земи. Оптимални срокове за сеитба – 20 Септември – 10 Октомври.

Седми пшеничен район е представени основно от сиви горски почви и малко деградирани черноземи и тъмносиви горски почви. Сивите горски почви са с тежко песъчливо-глинест механичен състав с напреднала степен на ерозираност.

Годишната сума на валежите е 720 мм. Есенно-зимните и пролетно-летните валежи са в рамките на 250 мм. В някои години почвите с по-тежък механичен състав в определени релефни условия се преовлажняват.

Бонитетът за седми район варира от 54 до 75, а за някои райони и до 87 бала. Отнасят се към Фонитетната група със средни до много добри продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Осми пшеничен район включва райони с деградирани черноземи и тъмносиви и сиви горски почви. Деградираните черноземи и тъмносивите горски почви са със средно мощен (около 50 см) хумусен хоризонт, тежко песъчливо-глинест механичен състав и съдържание на хумус 1,5-2,4 %. Част от площите имат слаба до средна степен на ерозия. На отделни места се появяват ерозионни процеси.

Зимата е с по-трайна снежна покривка, лятото е по-прохладно. Сумата на валежите е 660 мм, от които 260 мм са през есенно- зимния период и 220 мм през периода на активна вегетация на пшеницата. Поради достатъчните валежи и по-прохладната пролет влагоосигуреността на пшеницата е добра.

Бонитетът е в границите на 70-89 бала, поради което са в групата с добри възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Девети пшеничен район с преобладаване на псевдоподзолисти сиви горски почви, с мощен почвен профил и маломощен (20-25 см) хумусно-алувиален хоризонт. Лекият песъчливо-глинест състав и текстурният коефициент над 2, обуславят преовлажняването им, особено в безотточните терени. Хумусът е 1,5%, а реакцията на почвата е кисела.

Зимата е студена, но с трайна снежна покривка. Пролетта и лятото са прохладни. Количеството на валежите е 830 мм, 320 от които през есенно-зимния период и 290 мм през периода април - юни.

Бонитетът е в границите на 38-51 бала, поради което са от групата почви със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 20 Септември – 10 Октомври.

Десети пшеничен район - включва почви от групата на смолниците и канелените горски почви.

Смолниците имат мощен хумусен хоризонт (80-100 см), много тежък механичен състав и 3% съдържание на хумус.

Излужените канелени горски са със слабомощен (20-25 см) хумусен хоризонт, мощен профил, средно до тежко песъчливо-глинест механичен състав и слабо кисела реакция.

Районът, разположен в Югозападна България, има сравнително голяма надморска височина над 500 м и по-хладни пролет и лято. Сумата на валежите е около 600 мм, от които 280 мм през есенно-зимния период и 200 мм през април - юни. Влагозапасяването на почвите с нормален профил е много добро и при засушлива пролет влагоснабдявалето е почти нормално.

Бонитетът на смолниците е 86 бала. Те са с добри до много добри продуктивни възможности за пшеницата. За канелените горски почви бонитетът е 60-80 бала. Тези почви са с добри възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба – 20 Септември – 10 Октомври.

Интензивността на температурния режим през пролетта е завишена, а на влагоосигуреността на пшеницата намалена. Сумата на валежите е 600 мм при 265 мм през есенно-зимния период и 180 мм през април - юни. Поради високото изпарение през вегетационния период дефицитът на водния баланс е 110 мм. Допълнен с по-ниската водозапасяваща способност на ерозираните почвени води до незадоволителна влагоосигуреност.

Бонитетът на излужените канелени горски почви е 65-72 бала. Те са с добри до средни продуктивни възможности. Бонитетът на псевдоподзолистите горски почви е 54 бала. Те са със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 25 Септември – 15 Октомври.

Дванадесети пшеничен район с преобладаване на ливадни почви и неголямо участие на смолници, канелени и псевдоподзолисти горски почви.

Ливадните почви са формирани почти изключително върху алувиални наноси на терасите на р. Марица и притоците й. Хумусният хоризонт е средномощен (30-40 см). Имат песъклив до леко песъкливо- глинест механичен състав. Съдържат 1,5 % хумус. Смолниците са с по-лек механичен състав, излужените канелени горски почви са слабо засегнати от ерозия, а псевдоподзолистите са с по-тежък механичен състав.

Климатът е засушлив и горещ. Пшеницата изкласява до 20 май. Сумата на валежите е 560 мм. През периода октомври - март падат 240 мм, по поради характера на почвите влагозапасяването е недостатъчно. През периода на пролетно-лятната вегетация на пшеницата падат 180 мм валежи, но поради завишените температури изпаряемостта е по-висока. Средният дефицит за периода април - юни е 110 мм. Районът се причислява към слабо влагоосигурените територии за пшеничното производство.

Бонитетът на смолниците е 83 бала. Те спадат към бонитетната група с много добри продуктивни възможности. За канелените и псевдоподзолистите бонитетът е 62 бала. Те са с добри продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 1 Октомври – 20 Октомври.

Тринадесети пшеничен район с преобладаващо участие на смолниците и излужените канелени почви и по-слабо псевдоподзолистите.

Сумата на валежите е 610 мм. Есенно-зимните са 280 мм и осигуряват много добро влагозапасяване на почвата. Общата агроклиматична характеристика на района го причислява към добрите пшенични територии на страната.

Бонитетът за смолниците е 72-87 бала. Те са с много добри продуктивни възможности. Бонитетът за излужените канелени горски почви е 71-81 бала. Те са с добри продуктивни възможности. Бонитетната оценка за псевдоподзолисти горски почви е 49-63 бала. Отнасят се към групата със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 1 Октомври – 20 Октомври.

Четиринадесети пшеничен район с доминиране на смолниците и по-леко излужените канелени почви и излужените канелени и по-малко псевдоподзолистите горски почви.

Смолниците са с по-лек механичен състав, по-слабо са уплътнени, с по-добра структурност и по-високо хумусно съдържание.

Излужените канелено горски не се различават съществено от аналозите си в съседните райони.

Псевдоподзолистите горски почви са с по-силно изразена текстурна диференцираност.

Климатът за разлика от останалите райони на Южна България, е под влияние на Черно море, което е благоприятно за пшеницата. Температурният и валежен режим осигуряват нормалното ѝ развитие. Макар че количеството на валежите е 540 мм, намалените условия за изпарение, правят благоприятен баланса на влагата.

Бонитетът на смолниците е 87 бала, а на излужените канелени горски почви - 75 бала. Те са с добри възможности. За псевдоподзолистите горски почви бонитетът е 47-58 бала и земите попадат в групата със средни продуктивни възможности. Оптимални срокове за сеитба – 1 Октомври – 20 Октомври.

Завишените температури обуславят голяма изпаряемост и дефицитът за периода април - юни е най-големият за страната - 120 мм. Силно ерозираните почви и наклонените терени не дават възможност за добро влагозапасяване на почвата.

Бонитетната оценка е в порядъка на 17-38 бала и ги приобщава към групата с лоши продуктивни възможности за пшеницата. Районът е неблагоприятен за пшенично производство. Оптимални срокове за сеитба*– 1 - 20 Октомври.

Шестнадесети пшеничен район е представен с почвени условия близки до тези от петнадесети агроекологичен район.

Влиянието на Средиземно море върху климата е добре изразено. Особено са завишени валежите през есенно-зимния период - 410 мм, а през пролетта са както в петнадесети район - 170 мм. Условията за изпарение са много по-малки, затова и дефицитът в баланса за периода април - юни е много малък - 55 мм.

Бонитетната оценка за пригодност е в границите на 40-57 бала. Земите са със средни продуктивни възможности за пшеницата. Оптимални срокове за сеитба* – 1 - 20 Октомври.

*при силно ранно есенно засушаване и на слабо плодородни и ерозирали площи, може сеитбата да се изтегли с 5-10 дни.

У нас соята се отглежда главно в Северната част на страната и на отделни места в южната част.

Критичните моменти от развитието на соята са през фазите на цъфтежа и зърнообразуването. През този период соята се нуждае от повече валежи. В нас този период съвпада с юлското и августовското засушаване, които често ком­прометират реколтата, затова районите, в които все още у нас се засява соя, са предимно по­ливни или с повече летни валежи.

Неподходящият район обхваща местата с летни валежи под 150 мм със средна юлска температура над 220, а също така и местата с валежи над 250 мм и със средна юлска температура под 190. Тези места са заети с чернозем-смолници, канелени горски почви - излужени и оподзолени и канелени горски ерозирани почви.

Най-високи добиви са били получавани в следните области: Ловешка (северна част), Севлиевска, Монтанска (централна и северна част), Разградска, Плевенска, Шуменска, Търновска (централна и северна част), Русенска, Търговишка (северна част), Врачанска (централна част), Варненска и Добричка.

Изборът на подходящи почвени условия, сорт и определена сортова структура е първата предпоставка за получаване на качествени и високи добиви соя.

В зависимост от срока на узряване и дължината на вегетационния период за нашата страна, която е разположена между 420 и 440 северна ширина, сортовете соя са обособени в четири групи:

1. група - много ранни и ранни, с вегетационен период 100-120 дни и срок на узряване края на август - началото на септември;
2. група - средно ранни, с вегетационен период 120-130 дни и срок на узряване 10-15 септември;
3. група - средно късни, с вегетационен период 130-140 дни и срок на узряване 20-30 септември;
4. група - късни, с вегетационен период 140-160 дни и срок на узряване 5-15 октомври.

Съобразявайки сортовата структура с почвено-климатичните условия в отделните райони на страната, както и отчитайки пластичността на сортовете и начина на отглеждане, (т.е. при поливни и неполивни условия). Национаната Почвена Служба Ви предлага следната основа сортовата структура в отделните райони:

Първи район - обхваща Видинска, Монтанска и Врачанска област и част от Ловешка област, 80 % средно ранни и 20 % средно късни сортове.
Втори район - обхваща по-голяма част от Ловешка област, Плевенска, Търновска, част от Габровска, част от Търговишка, Русенска и Разградска област, 50 % средно ранни и 50 % средно късни сортове.
Трети район - обхваща Силистренска, Шуменска, Добричка и Варненска област, 70 % средно ранни и 30 % средно късни сортове.
Четвърти район - обхваща отделни райони на Бургаска, Сливенска, Старозагорска, Хасковска и Пловдивска област. Соята се отглежда само при поливни условия, 60 % средно ранни и 40 % средно късни сортове.

От природните условия на дадена местност най-важни за селскостопанското производство са климатът и почвата.

Целта на районирането на лозата по природни условия е да определи районите и дори микро районите, които в зависимост от съчетанието на тези два най-важни фактора осигуряват отглеждането на лозата с най-голям успех и получаването на най-високи и особено качествени добиви от нея.

При определянето на един или друг район по отношение на лозарството и винарството важно значение се отдава на почвено-климатичните условия, от които зависи не само дали отделните сортове въобще ще могат да се отглеждат успешно, но също така и до колко ще се получат качествени вина със специфична идентичност.

Като се има предвид това, обикновено специализацията на отделните лозаро-винарски райони се определя въз основа на проведени детайлни почвени проучвания и многогодишни наблюдения за влиянието на климатичните фактори върху растежа и развитието на сортовете лози и качеството на получаваната продукция.

Въз основа на проведени изследвания от такъв характер в сегашно време към отделните почвено-климатични фактори са установени немалко показатели, които характеризират в количествени изрази значението и влиянието на тези фактори върху растежа и развитието на лозата.

Вторият район, наречен Рило-родопски, обхваща Софийското, Ихтиманското и Кюстендилското високо поле (почти до Благоевград на юг и до Годеч на север) и по-голямата част от Южна България, включително Пазарджишки, Пловдивски, Хасковски, Кърджалийски, Смолянски и част от Старозагорски окръг. Сортовете в този район са Памид, Мавруд, Кокорко, Димят, Сензо, Болгар и Папазка.

Третият район, наречен Подбалкански, обхваща Старозагорски, Сливенски и Ямболски окръг и по-голямата част от Бургаски окръг (Айтос, Карнобат, Грудово, Малко Търново). В този район са застъпени сортовете Памид, Димят, Червен мискет, Шевка, Папазка, Гран ноар, Държеница и др.

Четвъртият район, наречен черноморски, обхваща една голяма ивица покрай черноморския бряг. Най-разпространените сортове тук са Памид, Шевка и Аликант буше от червените и Димят от белите.

Петият район, наречен мелнишки, обхваща територията от Благоевград и Разлог на юг, включително Петрич, Сандански и Гоце Делчев. Сортовете, които се срещат в този район, са Широка мелнишка лоза, Червен баба Хасан, Мечка, Черно меко, Керацуда, Пармак червен, Пармак бял, Едиверен, Баба Хасан бял и др.

Така очертаните райони имат съвсем схематичен характер и в сегашно време не могат да бъдат използвани за райониране на сортовете. В не малка част от така очертаните райони се приобщават различни в почвено-климатично отношение територии или обратно се разделят области с близки едафични и климатични характеристики. От друга страна във всеки един от петте обособени района се намират достатъчно подходящи за отглеждане на качествени лозя територии, носещи специфичен облик и предоставящи уникални условия за развитие и растеж на лозата.

Именно тук е мястото на Детайлните Почвени Проучвания и Почвените Анализи, на базата на които се установяват и характеризират специфичните локални особености и тяхното влияние върху формирането на качествени грозда и вина.

* разпределението на Лозарските стопанства е по данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното - Лозарски Регистър

НЕОКОНЧАТЕЛНА АМПЕЛОГРАФСКА КАРТА НА МЕСТНИТЕ БЪЛГАРСКИ СОРТОВЕ ЛОЗИ

(по Цвятко Пенев /картиране и обработка - Национална Почвена Служба/)