Most of us are familiar with “wine and food pairing”. – How about “wine and soil pairing”? – Do you really know your soil?

Most of us are familiar with “wine and food pairing”. – How about “wine and soil pairing”? – Do you really know your soil?

Повечето от нас са наясно или почти наясно с това каква храна би била подходяща за определен вид вино, а колко от нас са наясно с това каква почва е подходяща за отглеждането на определен сорт грозде и формирането на качествено вино.

България е уникална със своето почвено и климатично разнообразие. Понятието „тероар“ би могло да бъде валидно за голяма част от лозовите масиви или дори за части от тях. Съчетанието на почви, климат и топография е толкова разнородно, че могат да се намерят разлики на ново землище или дори масив.

Всяка една от тези комбинации е уникална и притежава строго персонализирани качества, които в последствие се отразяват върху качеството на гроздето и характера на виното.

Независимо дали в рамките на един и същ масив могат да се идентифицират повече от едно почвено различие и върху тях се отглежда един сорт грозде или сортовия състав на лозето е съобразен изцяло с пъстротата на почвената покривка, винаги различията в характеристиките на почвата ще оставят своя отпечатък върху характера на виното.

Ето за това е особено важно да се познава почвеното разнообразие в рамките на насажденията, неговия пространствен обхват и характеристики.

Както основните така и някои специфични почвени показатели различими само от експерт почвовед определят в голяма степен върховото качество на произведеното вино.

Например вида, съдържанието и отношението на глинестите минерали към песъкливите фракции ще определи плътността на виното – какъвто е случаят с Мавруда добит от по-глинести и този получен от по-песъкливи почви.

Друг пример е вида и структурата на карбонатния профил. До колко са наситени повърхностните хоризонти или е налице миграция в дълбочина или разпределението е сравнително равномерно по целия почвен профил. Това би определило и точния избор на подложките при изграждането на новото лозе или пък би подчертало редица вкусови качества във вече изграденото лозе и произведено вино.

Удачен трети пример е познаването на различните почвени единици формирани върху различни основни скали и различни топографски особености – изложения, наклони, надморски височини и т.н. От това дали една основа е кисела или кабонатна зависи избора на сорта за засаждане, поведението на кореновата система, степента на асимилация на хранителни елементи, формирането на специфични вкус и аромат. Локалните топографски характеристики пък ще влияят на разпределението и натрупването на температурните суми през вегетационния период, а от там и на захарното съдържание, различните комбинации между изложения и наклони ще могат да компенсират някои разлики в надморските височини при отглеждането на някои сортове и т.н.

Както споменахме в първия абзац, България е уникална в своето почвено разнообразие, тя притежава 21 от общо 27 световни почвени групи, или иначе казано – 0.00074 % от цялата суша на земята, притежават 78% от световното почвено разнообразие. И това съчетано с разнообразния релеф и климат формират невероятно пъстра палитра от разнородни и специфични „тероари“, които определени коректно и използвани в пълнота са предпоставка за производството на едни наистина уникални вина.

За да разберете каква е вашата почва, какви са нейните характеристики и пространствен обхват, ние от Националната Почвена Служба ще извършим детайлно почвено проучване и картиране на вашите земи или ще направим подобаваща оценка по налични данни.

Почвата формира своите качества в течение на векове, тя е историята на вашето стопанство, шато, лозе и тя неминуемо се отразява и върху вашето вино – предложете история с вкус във всяка ваша бутилка вино.