Почвеното проучване и почвените анализи при изграждане и формиране на качествени лозя

Почвеното проучване и почвените анализи при изграждане и формиране на качествени лозя

След всяка глътка вино от единична бутилка или при дегустация на по-широка листа от вина, възниква неизбежния въпрос за мястото където е отгледано гроздето, а виното е формирало своят характер. Иначе казано – Тероара (Terroir)!

Няма точен и еднозначен превод на термина „тероар”​​. Ще се опитаме да предложим нашето виждане за значението на тероара.

Тероара би могъл да бъде люлката или „родното място”на едно лозе. Тероара би могъл да носи белезите на мястото в което лозето расте и се развива. Тероара би могъл да отразява характера на своите „родители” – почвата, климата, технолога.

Последните години у нас се изградиха значителни площи с лозя, като някои претендиращи за качествени. Не малка част от тях обаче, бяха създадени без извършване на задължителните за това проучвания и анализи и според „модерното” схващане, че грозде може да се отглежда почти навсякъде. Това в общи линии е така, но когато говорим за формиране на качествени лозя, за отглеждане на качествени грозда и производство на качествени вина, мястото където ще бъде изградено бъдещото лозе е от решаващо значение.

По-горното е особено значимо за страна като България.

България, като страна с предимно хълмисто-планински релеф и разположена на границите на две големи климатични зони, предлага огромно разнообразие от различни по вид и характер месторастения.

Силно разчленения релеф, големите вариации в надморските височини, локалното влияние на два значими водни обекта – Черно и Средиземно море, големите разлики в климатичните показатели и голямото почвено разнообразие, предлагат особено широк спектър от изключително уникални комбинации от природни условия (тероар) за отглеждане на качествени вина.

Защо „район” и защо „тероар”.

Ако погледнем тенденциите от близките години за създаването на огромни по площ лозови масиви и определянето на тяхната локация и тяхното „родно място” само по зони и райони, то навярно ще видим че уникалността, характера и персоналността на тероара биват размити и трудно приложими в тези условия. На пръв поглед и района и тероара би трябвало да водят до точния произход и точните белези на едно вино, но разликите между тях са значителни.

Значителни както разликите между „климата” и „времето”.

Климата, това са дългосрочните и осреднени атмосферни условия и стойности в определен район, докато времето е точното и специфично краткосрочно колебание на тези стойности в рамките на сезон, месец, десетдневка и дори ден.

От тук следва, че климата ще определя какви лозя биха могли да се отглеждат в един район, а времето ще определя уникалните особености на гроздата които ще се формират в рамките на специфични места (тероар) от климатичния район.

В не малко от случаите именно времето комбинирано с условията на средата формират строго уникалните и персонални характеристики на една реколта и на едно вино, които носят уникалният етикет за върхово качество – „Vintage”.

Комбинирането на локалните колебания на климатичните условия със значителното почвено разнообразие в страната, води да отделянето на уникални места за формиране на качествени лозя и вина с характер и строга персоналност.

Познавайки в детайли, локалните особености и варирането на почвените различия в България можем да определим както районите и зоните с подходящи условия за отглеждане на широк спектър лозя, така и локалните под-зони (тероари) обусловени от строго индивидуални почвени характеристики.

Както беше казано по-горе, България притежава голямо релефно и почвено разнообразие. Познаването на тези ключови характеристики, може да се използва и при отделянето на специфични зони, дори в рамките на един масив.

Ето някои характеристики на средата и най-вече на почвата, които ние използваме, за да изберем и осигурим максимална уникалност на изградените лозя: локалното засенчване, промяната в изложението, разликите в наклона, цвета на повърхностния почвен хоризонт, дълбочината на почвата, съотношението между глинестата и песъкливата фракции, разпределението на карбонатите (карбонатният профил), хранителният статус и т.н. са фактори чиито познаване и комбинация определят строго специфични характеристики на локално ниво.