Текущите мерки от реформата на Общата Селскостопанска Политика

ЩЕ ОФОРМЯТ БЪДЕЩЕТО НА НАШИТЕ ЗЕМЕДЕЛСКИ ПЕЙЗАЖИ ЗА ГОДИНИ НАПРЕД

С прилагането на подходящи системи за опазване на дивата природа и възстановяване на екосистемите в земеделието се произвеждат чисти храни и се осигурява защитеност на целият набор от “стоки и услуги”, предоставяни от природата, например чиста вода и плодородни почви.

Известна истина е, че селското стопанство е силно зависимо от здравето на екосистемите, чистотата на водите, плодородието на почвите и видовото разнообразие на дивите растения. Чистите вода и почва са гарант за чиста и качествена продукция а здравите екосистеми са основа за здравето на дивите насекоми (например – опрашителите), които от своя страна спомагат за увеличаване на добивите, играейки важна роля както при опрашването, така и при контролирането на вредните видове насекоми и намалявайки необходимостта от пестициди.

Количеството и качеството на добива, както и производството на храни като цяло, не може да се разглежда изолирано от необходимостта за опазване и възстановяване на земеделските екосистеми, от които всъщност зависи изхранването ни.

Както стана ясно, настоящите предложения на Комисията предполагат обвързване на 30% от директните плащания за земеделските стопани по Стълб 1 на ОСП да се реализират по три така наречени “зелени” мерки:

1. Екологично приоритетни области

Основната цел е селското стопанство да стане по-щадящо за околната среда, почвите и водите като се предлага и се изисква, земеделските стопанства от цяла Европа да определят екологично приоритетни области на 7% от стопанисваната си земята.

От трите предложени мерки за „озеленяване“, екологично приоритетните области, предлагат най-голям потенциал за развитие, и прилагане на дейности в областта на опазване на почвите. Те могат да бъдат свързани с нови агро-екологични схеми за проучване и опазване на почвите, които имат за цел да подобрят връзките на околните ландшафти със земеделските земи и създаването на екологични мрежи в земеделските земи.

От друга страна, съществуващите обекти в рамките на едно стопанство, като дървета, редици от дървета, малки горички, живи плетове, тревни ивици и водни обекти могат също да бъдат включени в дейностите по „екологизиране“, като в същото време покриват необходимите 7% на „озеленяване“ без да е необходимо допълнително отделяне на земеделска земя.

2. Запазване и опазване на постоянните пасища

Тази мярка изисква земеделските производители да поддържат и опазват съществуващите площи на постоянните пасища в стопанството си, в добро състояние и без да променят предназначението им.

Постоянните пасища се определят като “земи, използвани за отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (чрез самозасяване) или чрез отглеждане (подсяване), и че тази земя не е била включвана в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет или повече години.”

Важен момент за земеделските производители е забраната за превръщане на постоянните пасища в земеделски земи за други цели, например за отглеждане на фуражни култури.

В заключение, можем да кажем, че предложението гарантиращо използването на най-малко 7% от земята на всяка ферма като Екологично приоритетна област е едно от най-важните предложения, които прилагат на практика екологичния компонент в първия стълб.

В допълнение, ние вярваме че за да успее това начинание от изключителна важност е включването на всяка ферма независимо от размера и специализацията му. Единственият разумен подход за този сектор е всяко едно стопанство да играе своята важна роля в защитата околната среда на локално и местно ниво.

Наши проучвания и анализи на влиянието на екологичния компонент в земеделието, показват, че видими и измерими ефекти за екосистемите могат да се очакват най-малко при 7 до 10%, добре управлявани Екологично приоритетни области в едно стопанство. В същото време не сме отчели какъвто и да е дългосрочен негативен ефекти върху количеството и качеството на добивите и развитието на културите. Напротив в повечето случаи тази дейност спомага за стабилизиране на производството, пряко с въздействието на някои култури (например бобовите) върху почвеното плодородие и косвено, чрез екосистемните услуги, които те предоставят.

3. Разнообразие или диверсификация на културите

Тази мярка изисква фермерите с обработваемата земя над 3 хектара, да отглеждат най-малко три различни култури, като основната култура да не надвишава 70% от стопанисваната земя.

Допълнително внимание трябва да се обърне на въвеждането на подходяща схема за ротация на културите, като дейност способстваща и подкрепяща диверсификацията на културите в стопанството. Схемите на използваните култури в сеитбооборота ще трябва да бъдат проектирани така, че той да включва и азотфиксиращи култури, които ще донесат значителни ползи за почвеното плодородие, качеството на културите опазването на дивата природа.