


Земеделието и биоикономиката отдавна са фундамент на европейската икономика , най-вече чрез Общата Селскостопанска Политика , на които се падат около 32% от всички разходи на ЕС през 2013 година.
Изправени пред нови предизвикателства в областта на земеделието, продоволствената сигурност и устойчивото ползване на земите – в допълнение към по-голяма конкуренция от чужди производители – биоикономиката и иновациите в селското стопанство са определени като едни от най-важните предизвикателства пред обществото в обхвата на програмата – Horizon 2020.
Добре известния постулат че, „необходимостта е майка на изобретението” – сега е най-добре разпознаваем в сектора на селското стопанство, почвените проучвания и устойчивото управление на земите , тъй като индустрията се стреми да развива все по-нови и нови подходи за устойчиво и печелившо земеделие.
В тази връзка разрешаване на сегашното и бъдещо предизвикателство „да се произвежда от земята повече с по-малко и по по-устойчив начин”, не е мисия невъзможна , но тя се нуждае от фундаментална промяна към по-различен подход и разбиране от всеки фермер за нуждата от извършване на почвени изследвания и анализи, които да осигурят обратно – растеж и по-бърза възвръщаемост.
Земеделският сектор има задължение да се справи с прогнозата за ръст в търсенето на хранителни стоки , както и за поръчките за доставка на безопасни храни произведени с прилагане на устойчиви земеделски практики (провеждане на почвени проучвания и почвени анализи, обосновани препоръки за торене, точно оценена пригодност на средата, правилно райониране, използване на иновативни технологии – ГИС, почвено картиране, намаляване на хранителни отпадъци и справяне с изменението на климата).
Голямо внимание трябва да бъде обърнато на смекчаване на въздействието на селското стопанство върху изменението на климата, както и да се даде възможност на селското стопанство да се адаптира към промяната на климатичните въздействия.
Сценариите за изменението на климата предвиждат по-висок риск от лоша реколта и промени в глобалните цени на храните , произтичащи от слаби реколти породени от прилагането на лоши земеделски практики и екстремни метеорологични събития. Следователно предизвикателството е не само да се произвежда повече, но също така да се спазват и прилагат всички съпътстващи проучвания и анализи.