


При преведено наскоро почвено проучване в района на с. Ружинци – област Видин, площите със соя заемат значителен дял от територията на землището.

В района на базата на почвени проучвания и почвени проби са установени предимно почвени различия от типа на Силно излужените и глеевидни черноземи и Тъмно сивите горски почви, следвани от Алувиалните мощни и средномощни. Въпреки че са представени предимно тежките варианти на тези почви – почви от рода на тежко песъкливо-глинестите и дори леко глинестите варианти, соевите посеви изглеждат в добро състояние.

Широко застъпено мнение че твърде тежките почви пречат на грудкообразуването, примера показва че това съвсем не е така. От друга страна представените в района почви, имено поради своя по-тежък механичен състав притежават и по-добра влагозадържаща способност и предоставят на растението влага за по-продължителен период от време, намалявайки водния дефицит в периодите на по-продължителни суши.

Като се вземат под внимание и почвено-климатичните особености на района, отразени врайонирането и пригодността на тези територии за отглеждане на соя, отглеждането на Соята като култура намерила трайно място в сеитбооборота е напълно обосновано.
