Почвените карти – не са просто краен продукт от анализа на полевите данни – те са мощен, практичен инструмент за планиране и вземане на решения във всяко земеделско стопанство.

Почвените карти – мощен и практичен инструмент за планиране и вземане на решения във всяко земеделско стопанство

Защо всяка ферма се нуждае от истински почвени карти, в допълнение на почвените проби и лабораторните резултати

Почвените карти не са просто страничен продукт от последващата обработка на почвени проби.

Те са основен инструмент за подпомагане на вземането на решения за планиране на почти всяка дейност във фермата.

В рамките на една ферма – и особено в страна с високо почвено разнообразие като България – свойствата на почвата могат да се променят драстично на кратки разстояния. Разбирането на тази пространствена променливост е отправна точка за устойчиво и печелившо управление.

Когато една ферма познава почвените си различия и има добри почвени карти, тя може:

1. Да види къде почвите са по-леки или по-тежки, плитки или дълбоки, киселинни или алкални.
2. Да групира земята в зони за управление с подобни характеристики, вместо да третира всеки хектар по един и същи начин.

Всеки тип почва (или „почвено различие“) притежава свои характеристики и има свое собствено поведение и реакция към всяка човешка дейност или вложен продукт (тор, препарат, биостимулант и т.н):

• Торене – хранителните вещества се задържат, излужват или фиксират по различен начин във всяка почва, така че оптималните норми на торене са различни за всяка зона;

• Повишаване на биокапацитета на почвата и почвеното здраве – вложените биостимуланти, биочар или микробиални подобрители ще променят силно своето поведение и действие спрямо най-малката промяна на полето (различно рН, различна влага, различна температура, различно съотношение на глина/пясък, различни нива на органичен Въглерод и т.н);

• Напояване – капацитетът за задържане на вода, инфилтрацията и дренажът варират, така че времето и дозата на напояване трябва да следват почвата, а не границите на полето;Варуване – pH и буферният капацитет определят колко вар е необходима и къде ще има най-голям ефект;

• Обработка на почвата и движение – структурата, текстурата и органичната материя контролират как почвите реагират на оран, дълбоко разрохкване или редуцирана обработка на почвата.

Ако игнорираме тези разлики и приложим „една норма за цялото поле“, почти винаги получаваме един и същ резултат: някои площи са свръхосигурени, други са недостатъчно осигурени, добивите са неравномерни, направените разходи са силно неоправдани и въздействието върху околната среда носи силен риск.

Почвените карти, изградени от структурирани почвени проучвания, интелигентни схеми за вземане на проби, подходящи лабораторни анализи и модерни пространствени ГИС базирани решения не са лукс – а необходимост, която можем да предложим.

Те са задължителен елемент за всяка ферма и стопанство, които искат да:

• Използва ефективно торове, почвени подобрители, вар, вода;

• Стабилизира и увеличи добивите в цялото стопанство, не само в най-добрите части;

• Защити здравето на почвата и спазва затягащите се екологични изисквания.
  

Накратко: почвените карти превръщат суровите почвени данни в практичен инструмент за управление. Без тях е почти невъзможно да се управлява една съвременна ферма едновременно ефективно и устойчиво.