ESG за Земеделие

Природни ресурси на „Лозаро-Винарски район – Западна Дунавска Равнина“*.
28/03/2025

Повече от 97% от храната ни идва от почвата!

Над 1/3та от генерираните от човешката дейност емисии са за сметка на земеделски дейности!

Около 2,2 милиарда души по света нямат достъп до безопасна питейна вода!

Безспорно е че Земеделието е основен фактор и актьор в ежедневието на всеки човек и на цялата екосистема на планетата ни.

Ето защо устойчивото и печелившо функциониране и развитие на всяко начинание, или бизнес, какъвто е Земеделския – зависи силно от това как се добиват, ползват и разходват основните ресурси – природни и човешки.

ESG подхода определя основните ресурси и актьори, както и връзките между тях във всяка една бизнес екосистема:  Околна среда, Социална среда и Управленска среда.

Околна среда

Определя основните ресурси – вида, количеството, начина на добиване, логистиката, тяхното устойчиво ползване, както и последващото им третиране, утилизация, преработка и т.н.

Устойчивото земеделие е свързано с използването на практики, които опазват ОСНОВНИТЕ ресурси на Земеделския бизнес – вода и почва, като подържат здравето на почвата, чистотата на водата и минимизиране на замърсяването.

  • Системен мониторинг на почвените параметри, биоразнообразие, замърсяване и генерираните отпадъци;
  • Редовни почвени проби, анализи и експертни препоръки;
  • Дигитални почвени карти и паспортизация на стопанството – дейности, процеси, практики и т.н.;
  • Оптимизиране на водоползването /прилагане на прецизни технологии за отчитане на водните дефицити и дозиране на поливната вода/;
  • Оптимизиране на използваните торове /експертни препоръки за точни торови норми съобразени с резултати от анализ на почвени проби и комбинирани с локално представените почвени единици и техните характеристики/;
  • Терасиране на силно наклонени терени и прилагане на подходящи почвообработки за защита на почвата от ерозия;
  • Оптимизиране на ползваните горива;
  • Минимизиране на почвените обработки и опазване на почвеното здраве /регенеративни практики, поясно земеделие, но тил, покривни култури, АгроЛесовъдство и др./;
  • Редуциране на генерираните отпадъци в процеса на производство и отглеждане на земеделските култури и животни /повторното им въвеждане и утилизация както в режим на кръгова икономика/;
  • Спазване на нормативни изисквания в областта на околната среда относно приети норми и стандарти за допустимост и качество на почвите, водите, атмосферата и биоразнообразието;
  • Адаптиране на отглежданите видове и сортове култури/породи животни към променящите се климатични условия;
  • Повишаване на биоразнообразието и подобряване на екосистемните услуги чрез интегриране на неземеделски площи на територията на стопанството /живи плетове, буферни ивици между блоковете, зелени пояси – за развитие и миграция на животни, включително и опрашители/;

Социална среда/ Социална отговорност

Устойчивостта на селското стопанство зависи от процъфтяващите общности.

Социалните фактори се фокусират върху устойчивостта на стопанството и благосъстоянието на заетите в селскостопанските дейности субекти – фермери, работници, местните общности и потребители.

Гарантирането на справедливи трудови практики, подкрепата за дребните земеделски производители и насърчаването на продоволствената сигурност са ключови компоненти.

Инвестициите, които се занимават с тези социални въпроси, могат да доведат до по-справедливи и устойчиви резултати, като насърчават местната икономическа стабилност и намаляват текучеството. 

  • Равно третиране и равни възможности за всички работещи в стопанството, включително равенство между половете и приобщаване на хората с увреждания;
  • Справедливи трудови практики, безопасни условия на труд
  • Ангажираност и благосъстояние на служителите /справедливо заплащане, достъп до Договори за положен труд/;
  • Равен и улеснен достъп до ресурси /финансов и суровинен, национални схеми за подпомагане/.
  • Подкрепа за дребните земеделски производители и справедливи трудови практики /дребните земеделски производители играят жизненоважна роля в развитието на местните общности/;
  • Интегриране в стопанството на дейности и производства привличащи и приобщаващи повече хора от месните общности /повишаване на дела на трайните култури и зеленчукопроизводството привлича и ангажира повече хора, поради спецификите на дейностите – окопаване, подрязване, брате и т.н.. Привличането на местни хора действа средообразуващо, като намалява вътрешната миграция и намалява обезлюдяването на селските райони./.

Управленска среда

На съвременния пазар потребителите искат да знаят откъде идва храната им и как е произведена. Проследимостта е от ключово значение за гарантиране на безопасността и качеството на храните.,

В Агробизнеса прозрачността е от решаващо значение за осигуряване на проследимост на веригата на доставки, както и на системите и процесите, използвани за вземане на решения, управление на операциите в стопанството и взаимодействие със заинтересованите страни.

  • Прозрачни отчети за това как се отглеждат, обработват и транспортират продуктите;
  • Отчетност при проследяването на източниците на суровини – верига на доставки;
  • Оценка и управление на риска – финансов, климатичен и социален.
  • Сертификати ангажиращи фермера с прилагане на дейности за устойчиво, управление и опазване на околната среда.
  • Прозрачността по отношение на операциите в една Агрокомпания изгражда доверие с потребителите и партньорите, което води до по-здрави взаимоотношения и по-устойчив бизнес;
  • Балансиран и устойчив управленски подход – краткосрочна печалба срещу дългосрочно въздействие. Балансирането между необходимостта от незабавна възвръщаемост и дългосрочните ползи.

Метрики и Индикатори

  • Брой, количество и вид на направените почвени и водни проби и обхват на земите на стопанството от пробовземането;
  • Площи от стопанството в обхвата на точни и ефективни препоръки за торене във връзка с получени прецизни резултати от анализ на проби и/или данни от IoT у-ва;
  • Спестена вода от използване на инструменти за прецизно водоползване и напояване и степен на дигитализацията им;
  • Количество, вид и начин на повторно използване на отпадъците и ресурсите на стопанството – в режим на кръгова икономика;
  • Площи от стопанството с приложени противоерозионни мерки и количество на редуцирани почвени загуби;
  • Площи заети с алтернативни и/или климатично адаптивни култури и/или брой на направени Оценки за Пригодност на избраните култури към местните почвено-климатични условия.;
  • Площи в обхвата на стопанството заети с неземеделски култури – плетове, зелени ивици, пояси и АгроЛесовъдство, цъфтящи лехи;
  • Количество и/или дял на потребената енергия от възобновяеми източници и количество на спестени въглеродните емисии – преки – директно произтичащи от дейността на стопанството, и непреки – добавени от външни за дейността на стопанството дейности и процеси: производство на потребената в стопанството енергия, горива и енергия потребени от доставчици и др.
  • Площ или процентно отношение на отглежданите култури – зърнени към трайни насаждения, интензивни към екстензивни;
  • Брой на привлечените местни общности в дейността на стопанството;
  • Брой и отношение на членовете с изпълнителни и без изпълнителни функции;
  • Представителство на служителите и другите работници в управленски и др. позиции в стопанството имащи отношение към управлението и социалната среда;
  • Процентно съотношение на половете и приобщаване на хората с увреждания, които предприятието разглежда;
  • Справедливите трудови практики и прозрачни Договори;
  • Документирано ангажиране на местните общността при големи поземлени проекти, когато стопанството разширява своята дейност извън рамките на досега съществуващото стопанство;
  • Проведени оценки на въздействието върху околната среда при промени в дейността и земеползването и разширяване на територията на стопанството;
  • Изграден механизъм за подаване на жалби на разположение на засегнатите общност;
  • Въведени системи за проследяване на ключови ресурси и стоки и тяхната отчетност – qr кодиране;
  • Въведени с-ми предвиждане и оценка на Риска – финансов, климатичен и социален;
  • Брой и вид на въведените сертификати – за управление, за околна среда и др.;