Хранителен статус на почвата и точност на препоръките за торене - Част 5

Препоръки за торене

# Определяне на хомогенни теренни участъци

Ние определяме тези участъци на базата на установените почвени различия, почвените характеристики – дълбочина, дренираност, пропускливост, механичен състав, дълбочина и локалните характеристики на средата – наклон, изложение, надморска височина и др. Средните проби от всеки хомогенен участък са строго специфични за конкретния участък и не се допуска смесването на проби от два или повече, дори и съседни участъци.

# Определяне на точния брой почвени проби за всеки участък;

Боят на почвените проби се определя на база на площта на всеки индивидуален хомогенен участък и необходимия оптимален брой почвени проби, които гарантират в достатъчна степен представителност и точност на резултатите.

# Определяне на точното местоположение на почвените проби (с прецизно GPS у-во);

Определянето на точната локализация на всяко място за взимане на почвена проба се определя предварително от направения анализ на хомогенните зони и се залага на терена с прецизно GPS устройство.

# Коректно взимане на почвени проби и формиране на представителна средна проба

Почвените проби се взимат по утвърдена методика и в определен ред и схема, като се гарантира достатъчна чистота на пробата.

Има три основни подхода при взимането на почвени проби:

1. Определяне на „хомогенни зони“ - този подход включва определяне на уникални и хомогенни области в рамките на стопанисваната от вас територия. Отделните зони са избрани въз основа на вида на почвата, топографията и растежа на културите. Веднъж определени от нас, от всяка зона се взимат необходимия оптимален брой почвени проби. Този метод набира все по-голяма популярност поради по-високата си точност, по-ниските разходи за извършването му и голямата му приложимост при фермерите прилагащи прецизно земеделие. Това е нашият препоръчителният метод, при който имате най-голям шанс да максимизирате икономическата си ефективност и да повишите качеството на добива.

2. Взимане на почвени проби в мрежа – при този метод се взимат почвени проби от полето, независимо от локалните особености на почвата. Обикновено тези мрежи представляват правилни геометрични мрежи, като проба се взима на всеки 20, 30 или 50м., което отнесено към големината на едно поле от 500, 700 или дори 1000дка например, прави броя на почвените проби значителен. От друга страна взетите по този начин почвени проби не отразяват достатъчно добре локалните условия и в резултат се тори с еднакви в повечето случаи ненужно високи торови норми по цялото поле. В заключение, разходите за изследване по този метод са значителни, поради големия брой на взетите пробите и големия брой на почвените проби за лабораторен анализ, и следователно не е икономически изгоден за много производители.

3. Случайно взимане на почвени проби – това е подход който най-често се прилага за малки стопанства, като почвени проби се взимат от случайно подбрани места без да се обръща внимание на местните особености. Тук броя на взетите проби трябва да бъде завишен за да може случайното взимане на проби да бъде достатъчно представително за парцела.

# Взимане на почвени проби за почвен анализ в точно определено време

Най-оптималните срокове за взимане на почвени проби, които ние препоръчваме са непосредствено преди сеитба или след жътва.

В първия случай основен лимитиращ фактор е необходимото и достатъчно време за извършване на почвеното проучване и почвения анализ. Времето за извършване на почвеното пробонабиране трябва да бъде планирано и осъществено с достатъчно изпреварващи сеитбата срокове, като в същото време да бъде осигурена достатъчно време за извършване на почвените анализи, изчисляване на препоръките за торене и закупуване на нужните количества тор. Въпреки това ограничение, този метод остава достатъчно достоверен и приложим при правилно и точно планиране на дейностите от предходната година.

Във втория случай времето не играе такава решаваща роля при провеждане на почвеното пробовзимане. Периода на пробовзимане е на есен след жътва, когато основната биомаса е прибрана от полето и процесите на консумация на хранителни вещества са преустановени. Липсата на консумация определя и базовите нива на хранителните елементи в почвата, върху които в последствие ще се изградят и препоръките за торене. Чрез вземането на проби през есента, има достатъчно време за правилната им обработка и разработването на програма за торене.

# Определяне на правилната дълбочина на взимане на почвени проби

Дълбочината от която ще се взима почвена проба за анализ на хранителният статус зависи преди всичко от вида на културата която ще се отглежда (зърнени, едногодишни или трайни насаждения) и от типа на почвата (разпределението на почвените хоризонти в дълбочина и техните физични свойства).

Дълбочината на взимане на почвени проби за определяне на съдържанието на хранителни елементи в почвата се определя от пространството в почвената покривка в което са разположени преобладаващият процент от корените на дадена култура или това е мястото, от което дадено растение се храни най-интензивно.

За зърнено житните култури почвени проби се взимат от една дълбочина (0-30см.) или както е по-известно от орницата. За по-точни и прецизни почвени анализи за установяване на миграцията и подвижността на хранителните елементи и влагата в дълбочина се взима проба и от подорницата.

За трайните насаждения дълбочините за взимане на почвена проби са задължително две (0-30см. и 30-60/80см.), тъй като основната част на кореновата им система и най-вече тази която активно се храни е разположена в рамките на 0-80см. до 0-100см., в зависимост от типа на почвата и нейните характеристики.