Избор на място за създаване на лавандулово насаждение – част 2

1. Основни характеристики – част 1

2. Избор на място за създаване на лавандулово насаждение – част 2
2.1. Избор на подходящи почвени условия;
2.2. Анализ на пригодността на средата – наклони, изложение, форми на релефа;
2.3. Пробовземане на почвени проби и почвен анализ;
2.4. Почвено картиране на установените почвените различия;
2.5. Изграждане на технологична схема за нужните агротехнически и мелиоративни мероприятия (подравняване, торене, варуване);

3. Засаждане, отглеждане и прибиране – част 3

Лавандулови насаждения

Изборът на подходящо място за създаване на Лавандулово насаждение задължително трябва да бъде предхождан от: подробно почвено проучване, почвени анализи, анализ на изложенията и наклоните, изграждане на едромащабна почвена карта на пригодните и непригодни за отглеждане земи и участъци, създаване на технологична карта за вида на необходимите почвено-мелиоративни и агротехнически мероприятия.

Лавандулата като многогодишно растение се отглежда на една и съща площ в продължение на 20—25 г., затова изборът на място е от решаващо значение за създаването на високопродуктивни и качествени насаждания.

Избор на място

Най-добре те се развиват на дълбоки, пропускливи, с лек механичен състав и добре аерирани почви. Тежките глинести почви, които задържат излишна влага, и почвите с близка подпочвена вода не са подходящи за отглеждането им, защото корените заболяват от кореново гниене, растенията се развиват слабо, бързо стареят, дават малък прираст и загиват. Влажните почви влияят отрицателно и върху количеството на линалилацетата. Излишната почвена влага води към намаляване на студоустойчивостта и сухоустойчивостта на лавандулата. Леките безструктурни почви се сбиват, образуват дебела почвена кора, угнетяват растенията и се получават много ниски добиви. От особено значение за високата продуктивност на лавандулата е почвената реакция. Най-добри резултати при отглеждане на лавандула се получават на алкални и неутрални почви. Киселите почви потискат развитието на растенията и добивът от цвят и етерично масло е малък.

За предпочитане е избраните площи да бъдат с южно, югоизточно или югозападно изложение, защото лавандулата е светлолюбива култура. През лятото лавандулата изисква висока температура и интензивно слънчево греене. Светлината оказва влияние както върху растежа, така и върху съдържанието и качеството на етеричното масло. Намалената светлина се отразява и върху правилното протичане на фазите на развитие на растението.

Новите насаждения трябва да се създават на площи с наклон до 110, за да може да се използва високопроизводителна техника при отглеждането и прибирането им. При по-големи наклони се препоръчва терасиране.

Дигитален модел

Лавандулата трябва да се засажда само на добре подготвени и правилно парцелирани площи, на които са създадени условия за работа на машините. Успешното развитие на насаждението, неговият добив и употребата на механизация зависят твърде много от предварителната подготовка на площите. Допуснатите грешки при първоначалните дейности на почвеното проучване, определянето на пригодността и подготовката на почвата не могат или трудно се отстраняват впоследствие.

Теренът трябва да се подравни, да се почисти от дървета, храсти и едри камъни и накрая да се формират правилни полета и парцели. С подравняването се премахват съществуващите големи неравности на терена, като слогове, поройни натрупвания и др. Подравняването се извършва заедно с почистването от дървета и храсти или веднага след това, но преди терасирането и риголването. Желателно е лавандуловите полета или парцели да се залагат следвайки естествените форми на околния ландшафт и прилежащите територии. Разстоянията между редовете и вътре в тях трябва да се „отложат” на избрания терен с прецизни GPS устройства, за да бъде гарантирана в максимална степен плътността и хомогенността на насаждението.

Местата, които задържат обилна влага, се отводняват и подравняват. Извършват се необходимите мелиоративни работи, както при всяко трайно насаждение. Площите с наклон, се терасират, като ширината на терасите се съобразява задължително с приетото междуредово разстояние на засаждане.

При кисели почви се внася необходимото количество мелиорант (сатурачна вар, варова пепелина или фосфоритно брашно). Варуването на почвата в лавандуловитне насаждения съдейства за увеличаване на добива от лавандулов цвят и масло, като в същото време подобрява и неговото качество.

За поддържане на почвата рохка и чиста от плевели, в лавандуловите насаждения се извършва преораване с плуг в междуредията рано на пролет. До цъфтежа, в зависимост от валежите и наличието на плевели, междуредията се култивират 1-2 пъти.

Риголва се на необходимата дълбочина, веднага след прибиране на предшествениците, но не по-късно от септември, за да може почвата да слегне добре. При риголването на почвата се осигурява по-добро проникване на въздуха и водата, по-дълбоко внасяне на торовете и мелиорантите, повишаване на активността на микроорганизмите на по-голяма дълбочина, акоето от своя страна създава благоприятни условия за правилно хранене и развитие на лавандуловите растения. При почви с многогодишни плевели, риголването се извършва в началото на лятото и до есента се води редовна борба с тях до пълното им унищожаване. При закъсняване голяма част от растенията през зимата се оголват от слягането на почвата, изтеглят се и загиват. Веднага след това площта се подравнява, след което се изорава. Това мероприятие не трябва да се подценява, защото растенията развиват дълбока коренова система и подготовката трябва да се извърши на дълбочина, която да осигури благоприятни условия за развитие на корените в ранната им възраст.

До засаждането площите се поддържат чисти от плевели, като първо се изорават, а след това се разработват с култиватори тип чизел.

*в статията използвахме материали от проект на Националната Почвена Служба.за изграждане на висококачествено лавандулово насаждение в Югозападна България.