Българската лавандула: Решението за френския НЕДОСТИГ

Напрегнатия спад в пазарът на лавандулови продукти сега е по-осезаем от всякога. Лавандуловият недостиг във всички страни на произход, прави пазара естествено свръхчувствителен.

Спекулацията се е развихрила.

Положението на френския лавандулов отрасъл е особено влошено. Някои участници на пазара дори се опитват да резервират предварително, отглеждани от фермерите количества, което тласка цените нагоре.

Ключовата област за успешно производство на лавандула отново се намира в страните от Източна Европа и по-специално в България, като страна с изключително разнообразни и подходящи почвени е климатични условия. Тук е най-големият производствен потенциал, а добрите реколти имат потенциал да бъдат търгувани на добри цени и да успокоят пазара.

Отчитайки високия потенциал на локалните почвено-климатични условия за отглеждане на тази култура, както и настоящото състояние на пазара, ние от Националната Почвена Служба, базирайки се на нашия опит, Ви предлагаме поредица от статии с кратка но полезна информация за основните моменти и стъпки, с които е препоръчително да се съобразите при създаването на нови и управлението на вече изградени лавандулови насаждения.

Лавандула

1. Основни характеристики – част 1

2. Избор на място за създаване на лавандулово насаждение – част 2
2.1. Избор на подходящи почвени условия;
2.2. Анализ на пригодността на средата – наклони, изложение, форми на релефа;
2.3. Пробовземане на почвени проби и почвен анализ;
2.4. Почвено картиране на установените почвените различия;
2.5. Изграждане на технологична схема за нужните агротехнически и мелиоративни мероприятия (подравняване, торене, варуване);

3. Засаждане, отглеждане и прибиране – част 3

Лавандула

Голямото разнообразие в почвените и климатичните условия на нашата страна е дало възможност на територията ѝ, макар и сравнително малка, да растат твърде голям брой различни представители на спонтанната флора, между които и твърде много благоуханни и лечебни растения се използват от местното население от най-стари времена.

Археологичните разкрития и проучвания за живота на траките показват, че едновременно със старата гръцка култура по нашите земи е цъфтяла не по-ниската култура на траките. Намерените неотдавна дамски тоалетни принадлежности в тракийската гробница при с. Тулово недвусмислено свидетелстват за използването на ароматните растения от нашите земи в онези далечни времена.

Лавандулата е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Устоцветни (Lablatae). Кореновата система е силно развита, влакнеста. Основната маса на хранещите корени е разположена на дълбочина до 40 см, а скелетните корени достигат над 3 м. В ширина корените са главно в междуредието. Надземната част на растението е полусферична туфа, която образува множество клонки. Старите разклонения са вдървесинени а едногодишните леторасти са тревисти.

Броят на основните клонки и на цветоносните стъбла зависи от възрастта и развитието на растението. Туфите имат различен размер според copra, възрастта и отглеждането. При редовно засаждане достигат диаметър в посока на реда средно 70—80 см и към междуредието 80—90 см.

Лавандулата в своето ежегодно развитие преминава следните основни фенологични фази: начало на вегетация, бутонизация, цъфтеж, узряване, втори прираст и край на вегетацията. Развитието на лавандулата започва през пролетта при трайно повишаване на средната дневна температура над 70С.

Фазата начало на вегетацията е характерна с развитието на нови листа и образуването на млади леторасти. При правилно проведено почвено проучване и благоприятни почвено-климатични условия след формирането на 5—7 чифта нови листа се появява пъпката на цветоносното стъбло. Тогава настъпва бутонизацията. През тази фаза нарастват и се формират цветоносното стъбло, съцветието и цветните органи. Бутонизацията продължава средно 40—45 дни, след което настъпва цъфтежът.

Правилният избор на подходящи почвени условия определя наличието и запаса на достатъчно влага и хранителни вещества в почвата, което от своя страна гарантира развитието на повече помощни цветоносни стъбла с повече цветни прешлени и по-голям брой цветчета.

Цъфтежът започва с разтварянето на първите листа. Продължителността на тази фаза зависи главно от годишното съчетано въздействие на комплекса „почва – климат“ и от особеностите на сорта. Цъфтежът продължава средно 31 дни, като за различните сортове е от 22 до 40 дни. Цъфтежът в едно съцветие започва отдолу нагоре, като най-напред разцъфтяват централните, а след това — и другите цветчета. При масовия цъфтеж се извършва жътвата на лавандуловия цвят.

След прибиране на реколтата, от пазвите на листата на едногодишните клонки започва да се развива вторият прираст, който се оформява в нови скъсени леторастчета. Те са базата, върху която се формира добивът за следващата година.

Колкото извършените почвени проучвания, почвени анализи и почвено картиране са по-точни и условията са по-благоприятни, толкова по-добре се развива вторият прираст и се гарантира по-висок добив през следващата година.

Лавандулата е светлолюбиво растение. Тя не търпи засенчване. При недостиг на светлина намалява броят на цветоносните стъбла, оттам и добивът на цвят. При своето развитие лавандулата изисква и значително количество топлина. По ниските средни дневни температури удължават вегетационния период, но средно продължителността на вегетацията е 243 дни. Семената поникват при средна дневна температура 12—140С.

Лавандулата е сухоустойчиво растение, приспособено към по-малко изпарение и към използване на влагата от дълбоките почвени слоеве. Тя не понася плитки подпочвени води и излишна, задържаща се почвена влага. В такива условия туфите загниват и загиват.

Валежите и високата атмосферна влажност през периода на цъфтежа и жътвата водят до намаляване съдържанието на етерично масло в цвета. Благоприятно е топлото, слънчево и сухо време при прибирането на реколтата. Равномерните валежи след жътвата при развитието на втория прираст са от значение за повишаване на добива през следващата година.

Като многогодишно растение с дълбоко проникваща коренова система, лавандулата се развива най-добре на пропускливи, добре аерирани почви от лек тип (чакълести, песъчливи, глинесто-песъчливи) с дълбочина на почвения пласт около 60 см. Лавандулата се развива добре при алкална или неутрална почвена среда. При кисели почви тя образува по-малки туфи, които остаряват и загиват по-бързо, а добивът и качеството на маслото са по-ниски.