Лавандула - засаждане, отглеждане и прибиране – част 3

1. Основни характеристики – част 1

2. Избор на място за създаване на лавандулово насаждение – част 2
2.1. Избор на подходящи почвени условия;
2.2. Анализ на пригодността на средата – наклони, изложение, форми на релефа;
2.3. Пробовземане на почвени проби и почвен анализ;
2.4. Почвено картиране на установените почвените различия;
2.5. Изграждане на технологична схема за нужните агротехнически и мелиоративни мероприятия (подравняване, торене, варуване);

3. Засаждане, отглеждане и прибиране – част 3

Засаждане лавандула

Засаждане

Най-високи добиви от лавандула се получават при около 2000 растения в декар. Хранителната площ от 0,42 до 0,52 м2 на едно растение е достатъчна за получаване на висок добив цвят от една туфа. В зависимост от машините, с които ще обработвате насажденията, междуредовите разстояния може да се формират от 100 до 160 см. а разстоянията между отделните растения в реда на 40-80 см. Сгъстяването на растенията в реда до 60 см. например дава възможност на 3-4 - годишна възраст да се образува плътен ред, което е удобно за машинно прибиране на лавандуловия цвят.

Основно изискване за механизиране на почвообработката, торе­нето и жътвата е създаването на праворедови, годни за промишлено отглеждане насаждения. При засаждането се прихващат обикновено около 80—90% от засадените растения. Празните места се попълват през есента с първокачествен материал. Това мероприятие не трябва да се отлага за пролетта, защото прихващането на растенията е по-слабо и има вероятност насажденията да не се гарнират добре. Попълването на празните места не трябва да се пренебрегва, понеже загубите в добива на цвят и етерично масло в недобре гарнираните насаждения са двустранни — от намаляване общия брой на туфите в декар и от загуба на непожънат цвят, който остава между растенията в реда при механизираната жътва.

Торене

Лавандулата се отглежда продължително време на едно и също място и ежегодно извлича значителни количества азот, фосфор и калий, поради което изпъква острата нужда от торене. За получаването на 100 кг. лавандулов цвят растенията извличат от почвата около 0,970 кг азот, 0,227 кг. фосфор и 0,805 кг. калий. С нарастване на добива на лавандуловия цвят нарастват и извлечените количества азот, фосфор и калий. Следователно, за да се получат високи и постоянни добиви на цвят, ежегодно трябва да се внасят определени количества минерални торове. Определянето на точните количества и норми за внасяне се определят чрез прецизен почвен анализ, почвено агрохимическо проучване и почвено пробовземане...

Резултатите от почвените анализи на запасеността с хранителни елементи, комбинирани с картираните почвени характеристики и средните стойности на извлечените хранителни елементи по време на растежа, определят достатъчно точно вида и нормите на внесените мелиоранти.

От решаваща роля тук е времето и мястото за вземане на пробите. За да се определи с висока точност нуждата от хранителни елементи за едно лавандулово насаждение, почвените проби трябва да се вземат от достатъчно представителни в почвено отношение места и веднага след прибиране на лавандуловият цвят.

Торене лавандула

Освен хранителният статус на почвената покривка, друг особено важен елемент отговорен за качеството на полученото масло е почвената киселинност. Почвената киселинност едновременно с подобряване на качеството на етеричното масло, увеличава и продуктивност на растенията.

За оптимизиране на почвената киселинност при Лавандулата се използва – варуване. За варуване на лавандулата може да се използуват негасената вар, сатурачната вар, пепелината от варниците и др. Въз основа на наличността на хидролитичната киселинност в лавандуловите насаждения че се препо­ръчва да се внасят по 400—600 кг/дка сатурачна вар на всеки 3 години. Разпръскването на варта може да се извърши с центро­бежни тороразпръсквачки. Най-подходяшо време за внасянето й е преди есенната оран, след което се извършва обработка на лавандуловите насаждения. Лавандуловото масло, получено от участъците, мелиорирани с варов мелиорант, получава по-добра пар­фюмерийна оценка.

Прибиране

При лавандулата прибирането на цвета започва различно в зависимост от почвените и климатичните условия, както и от надморската височина. Най-благоприятният срок за жътва на лавандулата е във фаза цъфтеж — при 75 до 100% разцъфтяване. Цъфтежът продължава различно при различните сортове, от 22 до 40 дни, като темпът на изцъфтяването също е различен – за 14 дни се постига около 50% цъфтеж, до 25 дни цъфтежа достига до 90% а до 100% се достига на 31-вия ден. Често се налага прибирането да започне още при 50% цъфтеж, масово да се извършва при 75—80% с оглед да приключи до пълното изцъфтяване, но да не продължи повече от 20 до 25 дни.

Най-високо качество и най-висок добив от етерично масло, изчислен към абсолютно сухо вещество, се получава през периода на пълното цъфтене.

Фази на прибиране Добив на етерично масло Линалилацетат [%]
към абс. сухо в-во Към свежа маса
Бутонизация 0,488 37,9
Начало на цъфтеж 1,361 0,750 43,5
Пълен цъфтеж 2,130 0,800 44,5
Край на цъфтежа 2,000 0,840 33,2

През денонощието е установено тенденцията за увеличаване на етеричното масло през деня и намаляването му през нощта. За постигане на качествена и високопроизводителна работа при жътва на лавандулата е необходимо да бъдат налице следните агротех­нически и организационни условия:

1. Насажденията да бъдат с междуредия, не по-малки от 100 см, праворедови и с еднаква ширина на междуредията. Стесняването на междуредията води до притъпкване на лавандулов цвят от ходовата система на трактора и невъзможност да бъде ожънат от режещия апарат на машината.

2. Наличността на плевели е нежелана както поради затрудняване работата на режещия апарат и транспортьора, така и от технологична гледна точка, тъй като се влошава качеството на етеричното масло.

3. По-голям процент неорязани съцветия остават в неизравнените по големина туфи и негарнираните редове. Желателно е новите лавандулови насаждения да се засаждат с изравнен сортов материал, като се отдели изключително внимание на засаждането и на своевременното попълване на пропадналите растения още същата година. Целта е още на третата година да се постигне пълен ред (шпалир) от лавандулови туфи.

*в статията използвахме материали от изграждането на висококачествено лавандулово насаждение в Юго Западна България по проект на Националната Почвена Служба.