Общата Селскостопанска Политика след 2020- първи позиции и мнения

CAP2020

Първи дебат за основните насоки през следващия програмен период в областта на земеделието бе проведен в град Пловдив в средата на месец Май. (http://bcap.bg/#about)

Представени бяха позициите на основните съпредседателстващи страни членки (настоящата "тройка") - Естония, България (в дебат) и Австрия, които споделят в приемственост председателството на ЕС както следва: Естония : юли-декември 2017 г., България: януари-юни 2018 г. и Австрия: юли-декември 2018 г., както и позицията на Холандия, като страна със силно развито Земеделие и страна членка в състава на предходната "тройка" (Холандия, Словакия, Малта).

По всичко личи, че съпредседателстващите страни членки в лицето на Естония и Австрия вече имат изградено виждане но основните приоритети, които ще залегнат бъдещата ОСП, което бе споделено и от представителя на Холандия.

Основните опорни точки за бъдещата ОСП представени от участниците и формулирани накратко от Холандската страна, като "4S" са:

1S - Strengthening market orientation

2S - Sustainable production

3S - Safe

4S - Simplification

или

1S - Укрепване на пазарите - търсене на вектори за разпространение/търговия на селскостопанска продукция на пазари извън рамките на ЕС;

2S - Устойчивост на продукцията и отрасъла - правилен избор на отглежданите култури спрямо подходящите почвени-климатичните условия. Опазване на основния ресурс в земеделието - земята. Пренасочване на вид плащания към такива имащи отношения към реални ползи за обществото. Подпомагане на млади фермери за стартиране на земеделски бизнес (улеснен достъп до земя и финансиране). Въвеждане и ползване на иновации;

3S - Сигурност - разнообразяване на отглежданите култури за намаляване на риска от влиянието на природни фактори и промени в климата. Подпомагане в първоначалната фаза на проучване (предпроектни почвени и управленски проучвания) и минимизиране на рисковете от загуби на продукция още в началото;

4S - Опростяване - опростяване на правилата в ОСП - намаляване на мерките и подмерките, лесни правила за кандидатстване, лесни процедури за контрол с участието на всички заинтересовани страни (включително и на фермерските организации).

Нека да не забравяме че ОСП е само рамков документ, уреждащ общите правила и насоки по отношение на бъдещите дейностите в земеделието.

Как тези общи правила и насоки ще бъдат приложени и към кои сектори в земеделието ще бъдат адресирани остава приоритет на Националните администрации и най-вече в ръцете на браншовите сдружения.

Добре би било именно тези национални правила да бъдат изготвяни и предлагани от реално прилагащите и ползващите инструментите на ОСП - Българските земеделци, с подкрепата разбира се на изследователски организации и местни администрации. Такива са имено традициите и добрите практики в "старите" страни членки ползващи инструментите на ОСП значително по-дълго от нас. Време е наистина и тук да бъде приложен този подход, осигуряващ в голяма степен справедливост и експертност при подготовката на позициите и мерките в новата ОСП.