Акцентите в проведения втори дебат - Българският избор - CAP2020

CAP2020

Управление на риска, Социален аспект на ОСП, Модернизация, Опростяване, Климатични промени

"... - Няма как да избягаме от Климатичните промени ..." (Според Алън Матюс/ Alan Matthews) - формата на настоящите зелени плащания се оказа не дотам ефективен, макар и създаден с добри намерения. Нужно е "зелените мерки" да бъдат прецизирани и освен видима полза за околната среда да бъдат по ефективни и да носят реални ползи за фермерите в едно по-обозримо бъдеще.

Неоспорим е факта, че промените в климата въздействат най-силно върху земеделието в сравнение с други бизнеси. Степента на въздействие се усилва и от факта, че земеделието е основен производител на жизнено важен ресурс за нас хората - храната.

Климатичните промени са само част то "драйвърите" карайки съвременната ОСП да наблегне на въвеждането на "зелени мерки". В основната си част причините водещи до налагането на "зелени мерки" са продиктувани от сегашното състояние на земите/почвите в по-голямата част на Европа.

В сравнение с България, където степента на интензификация на земеделието се развива сравнително от скоро (2007) и сравнително постепенно (с повишаване на информираността на българските фермери и с постепенното привикване към механизмите на ОСП ), то в останалите страни от Европа (Германия, Испания, Италия, Холандия, Великобритания) интензификацията е във ход отдавна и сега за всички фермери, включително и за Брюксел са видими резултатите от тази хищническа експлоатация.

Много държави докладват за значително понижаване на почвеното плодородие и за влошени физични качества (силно уплътняване, влошен влажностен режим и т.н.) на земите си, като ясно си дават сметка и осъзнават, че това е в резултат от високата интензификация прилагана в земеделието.

Както е видно, климатичните промени ще са водещи и при прилагането на другите основни моменти в новата ОСП - Модернизацията и Управлението на риска. Все повече се говори за инструменти - най-вече под формата на застраховки които да компенсират рисковете от природни катаклизми, пренос на болести, пазарни дисбаланси и т.н.

Модернизацията (дигитализацията) от своя страна също ще се превърне в инструмент за контрол на риска и справяне със загубата на плодородие. Модерните почвени проучвания, съпроводени с прецизни оценки и конкретни препоръки за агротехнически мероприятия, съобразени изцяло с локалните почвено-климатични характеристики ще бъдат в основата на прилаганите щадящи и екологични мероприятия на полето.

Оценките за пригодност на земите и разширяване обхвата (диверсификацията) на отглежданите култури е също ключов елемент в управлението и минимизирането на риска. Правилната оценка за пригодност на почвите за отглеждане на различни култури, или иначе казано диверсификацията в селското стопанство освен че ще разпредели риска от неблагоприятни въздействия по-равномерно, а ще спомогне и за: (1) поддържане на земята в по-добро състояние, като осигури продължителна покритост на земната повърхност и предпазването и от ерозия, уплътняване и т.н. и (2) по-добра заетост и социална ангажираност в регионите, като осигури продължителна заетост на повече хора за по-дълъг период.

За сега Директните плащания се очакват да бъдат неизменен спътник и в обхвата на новата ОСП. Нужно е обаче по-далновидното им и бизнес ориентирано използване. Директните плащания или субсидии или помощи, или както и да се наричат, трябва да бъдат в подкрепа на фермерите а не основна цел за всеки земеделец. Земеделците трябва да ориентират бизнеса си изцяло в съответствие с това кое е най-добре да бъде отглеждано на териториите които стопанисват, както и с възможностите си за това и пазарните ниши които се отварят за различен вид земеделска продукция. С други думи, трябва да осигурят жизнеспособност на своя бизнес без нуждата от допълнителна помощ/субсидия. От друга страна, получаваните субсидии трябва да бъдат ориентирани към това "как да бъда по-добър", по-конкурентно способен, по-иновативен, да предлагам по-качествена продукция и т.н., т.е. субсидиите да бъдат ползвани за проучване, иновации, модернизация (за сравнение, германския фермер е склонен за всяко евро получена субсидия да инвестира 1,3 Евро в иновации и модернизация, в България съотношението е значително по-малко - 0,2), което ще прибави допълнителна добавена стойност на крайната продукция.

Ето как ключовите постулати на новата ОСП се преплитат и са в силна взаимовръзка и зависимост един от друг. Разбира се ще очакваме да проследим как финансовите механизми (предлаганата Omnibus Наредба) ще станат част от бъдещият ОСП сценарий за подкрепа и опрастяване.