Балансирано торене – Основи и Ползи

Балансирано торене

Земеделските култури се нуждаят най-много от основните хранителни вещества за оптимален растеж, развитие, добив и качество. Азот (N), фосфор (P), калий (K), сяра (S) и цинк (Zn) са едни от най-съществено значимите за растението хранителни вещества.

Прилагането на точна комбинация и съвкупност от хранителни вещества в оптимално съотношение и достатъчни количества се нарича балансирано торене.

В световен мащаб съотношението на N : P2O5 : K2O се е променило от 2.5:1.3:1 през 90те години до 3.6:1.4:1 през последното десетилетие, като потреблението на Азотни торови субстанции изпреварва това на Калиевите.

Причини за отрицателното „салдо” на другите хранителни елементи спрямо Азота произтичат най-вече от липсата на знания и съществени пропуски при извършването на почвени проучвания, почвени анализи и точни препоръки за балансирано торене от земеделските производители. Поддържането на отрицателни резултати на баланса на основните хранителни елементи се отразява върху намаленото почвено плодородие и застой и дори намаляване на производителността, добивите и качеството на земеделската продукция.

Балансираното торене и навременното прилагане на хранителни вещества, трябва да бъде точно установено и предписано от експертите чрез комбинацията на различни параметри според преобладаващите почвени и агроклиматични условия.

Натрупаните практически резултати от дългосрочната експериментална работа на Националната Почвена Служба, играят важна роля в достоверността и реалните ползи от балансираното торене.

Високата икономическа полза от балансираното торене е напълно доказана, но строго специфична за всяко едно стопанство, място, район.

Ползата от Балансираното Торене

Азотът, Фосфорът и Калият обикновено са хранителните елементи, които най-силно ограничават добива и са необходими в най-големи количества. Основните торови вещества са абсолютно необходими, но трябва да бъдат прилагани и управлявани по оптимален (балансиран) начин, така че да отговорят на нуждите на културите и да бъдат съобразени с почвените характеристики.

Както и при другите селскостопански мероприятия, изграждането на план и прилагането на балансираното торене имат за цел да постигнат високи и качествени добиви, като в същото време редуцират ненужните разходи за извънредно високи торови норми, което в крайна степен води до реализиране на по-високи печалби.

Ефективността от проведените почвени анализи, препоръки за торене и прилагането на балансирано торене се отчита от крайната печалба за едно стопанство или от повишаването на добива от единица приложен тор за съответната култура (т.е., това е така наречената - Агрономическа Ефективност AE). Печалбите за фермерите очевидно ще зависят от направените допълнителни разходи за проучване, почвен анализ и препоръки за торене.

Екипа на Националната Почвена Служба установи, че разходите за почвено проучване, анализи и препоръки, са пренебрежимо малки, като крайната ефективност от получения добив е значителна.

"Намаляване на торовете и увеличаване на печалбата" – това на пръв поглед изглежда привлекателно за земеделските стопани, но е валидно само при провеждане на точни предварителни почвени анализи, изграждане на план за сеитбооборотни полета и предписване на точни препоръки за торене, съобразени напълно с локалните почвени характеристики.

От друга страна, реализирането на по-висок и качествен добив, би могло да се изпълни и с използването на по-добре адаптирани сортове или хибриди, притежаващи по-добра устойчивост на местни вредители и болести, или висок потенциал за добив.

В резултат на натрупаните данни за почвените характеристики, ние от Националната Почвена Служба можем да оценим възможно най-добрите условия за развитието на даден сорт или хибрид, като в същото време да предложим и оптимална технологична карта за сеитбооборот и балансирано торене.